светяла

Речник на българския език

1. светяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

светяла е производна форма на светя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. светяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

светяла е производна форма на светя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. светяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

светяла е производна форма на светя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. светяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

светяла е производна форма на светя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).