светял

Речник на българския език

1. светял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светял е производна форма на светя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. светял — мин. деят. несв. прич. м. р.

светял е производна форма на светя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. светял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светял е производна форма на светя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. светял — мин. деят. несв. прич. м. р.

светял е производна форма на светя (мин. деят. несв. прич. м. р.).