светявало

Речник на българския език

1. светявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светявало е производна форма на светявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. светявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светявало е производна форма на светявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. светявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

светявало е производна форма на светявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. светявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

светявало е производна форма на светявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).