светявала

Речник на българския език

1. светявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

светявала е производна форма на светявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. светявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

светявала е производна форма на светявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. светявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

светявала е производна форма на светявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. светявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

светявала е производна форма на светявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).