светявал

Речник на българския език

1. светявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светявал е производна форма на светявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. светявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светявал е производна форма на светявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. светявал — мин. деят. св. прич. м. р.

светявал е производна форма на светявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. светявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

светявал е производна форма на светявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).