светувало

Речник на българския език

1. светувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светувало е производна форма на светувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. светувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светувало е производна форма на светувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. светувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

светувало е производна форма на светувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. светувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

светувало е производна форма на светувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).