светотатствало

Речник на българския език

1. светотатствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светотатствало е производна форма на светотатствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. светотатствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светотатствало е производна форма на светотатствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. светотатствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

светотатствало е производна форма на светотатствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. светотатствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

светотатствало е производна форма на светотатствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).