светотатствали

Речник на българския език

1. светотатствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

светотатствали е производна форма на светотатствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. светотатствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

светотатствали е производна форма на светотатствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. светотатствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

светотатствали е производна форма на светотатствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. светотатствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

светотатствали е производна форма на светотатствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).