светотатствал

Речник на българския език

1. светотатствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светотатствал е производна форма на светотатствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. светотатствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светотатствал е производна форма на светотатствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. светотатствал — мин. деят. св. прич. м. р.

светотатствал е производна форма на светотатствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. светотатствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

светотатствал е производна форма на светотатствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).