светнела

Речник на българския език

1. светнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

светнела е производна форма на светна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. светнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

светнела е производна форма на светна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).