светляло

Речник на българския език

1. светляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светляло е производна форма на светлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. светляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

светляло е производна форма на светлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).