светляла

Речник на българския език

1. светляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

светляла е производна форма на светлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. светляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

светляла е производна форма на светлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).