светлели

Речник на българския език

1. светлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

светлели е производна форма на светлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. светлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

светлели е производна форма на светлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).