светлеело

Речник на българския език

1. светлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

светлеело е производна форма на светлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. светлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

светлеело е производна форма на светлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).