светлеели

Речник на българския език

1. светлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

светлеели е производна форма на светлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. светлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

светлеели е производна форма на светлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).