светлеел

Речник на българския език

1. светлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светлеел е производна форма на светлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. светлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

светлеел е производна форма на светлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).