светиш

Речник на българския език

1. светиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

светиш е производна форма на светя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. светиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

светиш е производна форма на светя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

3. светиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

светиш е производна форма на светя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).