светихте

Речник на българския език

1. светихте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

светихте е производна форма на светя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. светихте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

светихте е производна форма на светя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

3. светихте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

светихте е производна форма на светя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).