светиха

Речник на българския език

1. светиха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

светиха е производна форма на светя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. светиха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

светиха е производна форма на светя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. светиха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

светиха е производна форма на светя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).