светите

Речник на българския език

1. светите — мн. ч. членувано

светите е производна форма на свети (мн. ч. членувано).

2. светите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

светите е производна форма на светя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. светите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

светите е производна форма на светя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

4. светите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

светите е производна форма на светя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).