светилият

Речник на българския език

1. светилият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

светилият е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. светилият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

светилият е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

3. светилият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

светилият е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).