светилия

Речник на българския език

1. светилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

светилия е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. светилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

светилия е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

3. светилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

светилия е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).