светилите

Речник на българския език

1. светилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

светилите е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. светилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

светилите е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

3. светилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

светилите е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).