светил

Речник на българския език

1. светил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светил е производна форма на светя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. светил — мин. деят. св. прич. м. р.

светил е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. светил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светил е производна форма на светя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. светил — мин. деят. св. прич. м. р.

светил е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. светил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светил е производна форма на светя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. светил — мин. деят. св. прич. м. р.

светил е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. м. р.).