светел

Речник на българския език

1. светел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светел е производна форма на светя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. светел — мин. деят. несв. прич. м. р.

светел е производна форма на светя (мин. деят. несв. прич. м. р.).