сверил

Речник на българския език

1. сверил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сверил е производна форма на сверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сверил — мин. деят. св. прич. м. р.

сверил е производна форма на сверя (мин. деят. св. прич. м. р.).