свеняло

Речник на българския език

1. свеняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свеняло е производна форма на свеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свеняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свеняло е производна форма на свеня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).