свенили

Речник на българския език

1. свенили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свенили е производна форма на свеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свенили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

свенили е производна форма на свеня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).