свенели

Речник на българския език

1. свенели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

свенели е производна форма на свеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свенели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

свенели е производна форма на свеня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).