сватбарувахте

Речник на българския език

1. сватбарувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сватбарувахте е производна форма на сватбарувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сватбарувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сватбарувахте е производна форма на сватбарувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).