сватбаруваха

Речник на българския език

1. сватбаруваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сватбаруваха е производна форма на сватбарувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сватбаруваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сватбаруваха е производна форма на сватбарувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).