сватбарувах

Речник на българския език

1. сватбарувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

сватбарувах е производна форма на сватбарувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. сватбарувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

сватбарувах е производна форма на сватбарувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).