сватбарува

Речник на българския език

1. сватбарува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сватбарува е производна форма на сватбарувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сватбарува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сватбарува е производна форма на сватбарувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сватбарува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сватбарува е производна форма на сватбарувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).