сбутвал

Речник на българския език

1. сбутвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбутвал е производна форма на сбутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбутвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбутвал е производна форма на сбутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сбутвал — мин. деят. св. прич. м. р.

сбутвал е производна форма на сбутвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сбутвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сбутвал е производна форма на сбутвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).