сбрал

Речник на българския език

1. сбрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбрал е производна форма на сбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбрал — мин. деят. св. прич. м. р.

сбрал е производна форма на сбера (мин. деят. св. прич. м. р.).