сбил съм

Речник на българския език

1. сбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сбил съм е производна форма на сбия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сбил съм е производна форма на сбия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).