сбили

Речник на българския език

1. сбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сбили е производна форма на сбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сбили е производна форма на сбия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).