сбила

Речник на българския език

1. сбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сбила е производна форма на сбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сбила е производна форма на сбия (мин. деят. св. прич. ж. р.).