сбарахте

Речник на българския език

1. сбарахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сбарахте е производна форма на сбарам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сбарахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сбарахте е производна форма на сбарам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).