сбабил съм

Речник на българския език

1. сбабил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сбабил съм е производна форма на сбабя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сбабил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сбабил съм е производна форма на сбабя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).