сбабил си

Речник на българския език

1. сбабил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сбабил си е производна форма на сбабя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сбабил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сбабил си е производна форма на сбабя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).