сбабил е

Речник на българския език

1. сбабил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбабил е е производна форма на сбабя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбабил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбабил е е производна форма на сбабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).