сбабила

Речник на българския език

1. сбабила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сбабила е производна форма на сбабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сбабила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сбабила е производна форма на сбабя (мин. деят. св. прич. ж. р.).