сбабил

Речник на българския език

1. сбабил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбабил е производна форма на сбабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбабил — мин. деят. св. прич. м. р.

сбабил е производна форма на сбабя (мин. деят. св. прич. м. р.).