сбабел

Речник на българския език

1. сбабел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбабел е производна форма на сбабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбабел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сбабел е производна форма на сбабя (мин. деят. несв. прич. м. р.).