сантименталничило

Речник на българския език

1. сантименталничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сантименталничило е производна форма на сантименталнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сантименталничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сантименталничило е производна форма на сантименталнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).