самохвалил съм

Речник на българския език

1. самохвалил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самохвалил съм е производна форма на самохваля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самохвалил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самохвалил съм е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).