самохвалил си

Речник на българския език

1. самохвалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самохвалил си е производна форма на самохваля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самохвалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самохвалил си е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).