самохвалил е

Речник на българския език

1. самохвалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самохвалил е е производна форма на самохваля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самохвалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самохвалил е е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).