самохвалило си

Речник на българския език

1. самохвалило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самохвалило си е производна форма на самохваля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самохвалило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самохвалило си е производна форма на самохваля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).